Мисията почти възможна!

Представете си, че сте съдружник в ООД и загубите връзка със съдружника си или същият не оказва дори минимално съдействие за работата на общото събрание и на самото дружество. Оказвате се в ситуация, в която не можете да свикате общо събрание на търговското дружество, защото не можете да уведомите съдружника си за свикването му, или дори да успеете да го уведомите за провеждане на събранието, съдружникът Ви не се появява и не можете да формирате кворум и да вземате важни решения за дружеството, като примерно извършването на допълнителни парични вноски. След многократни, неуспешни опити да се свържете със съдружника си се оказва, че единствения вариант е да се опитате да го изключите по реда предвиден в Търговския закон. В тази ситуация ще Ви трябва квалифицирана помощ от добри адвокати по търговско право, но дори те ще се затруднят, ако не направите необходимото още при учредяването на самото дружество. В дружественият договор следва да се посочат адреси за кореспонденция между страните, на които адреси да се осъществява кореспонденцията във връзка с изпълнението или неизпълнението на този договор. Обърнете внимание, че дружественият договор все пак е договор, а не само формалност за регистрация на дружеството, както при ЕООД например, където едноличният собственик има властта да взема самостоятелно решенията относно дружеството. Адресите за кореспонденция на съдружниците не са задължителен реквизит на дружествения договор, поради което много често адреси не се вписват изобщо. За много хора учредяването на ООД е само формалност, за която им трябват бланки, които просто да подпишат и да „минат“ в Агенцията по вписванията при регистрацията. На по-късен етап това разбиране поставя заинтересования съдружник в много лошата ситуация с месеци да се опитва да свика общо събрание или да предупреди надлежно съдружника, че ще бъде изключен по реда на чл. 126, ал. 3 от Търговския закон, но да не може, защото не е уговорено как ще се случи това.

Да разгледаме по-подробно хипотезите, при които съдружник може да бъде изключен. Съгласно чл. 126, ал. 3 от Търговския закон, съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато:

1. не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството;

2. не изпълнява решенията на общото събрание;

3. действува против интересите на дружеството;

4. при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал. 2 от Търговския закон.

Ще разгледаме хипотезите по т. 1 и т. 3, защото при останалите хипотези се предполага, че съдружникът е присъствал на общото събрание.

Първо забележете, че следва съдружникът да бъде предупреден писмено. Т.е. трябва да го уведомите да преустанови поведението, което пречи за осъществяването на дейността на дружеството, не може да се свика общо събрание за приемане на годишен финансов отчет например, или с което действа против интересите на същото. Съгласно съдебната практика, достигането на предупреждението до съдружника е предпоставка за вземане на решение за изключването му. Възниква въпросът, а ако съдружникът Ви е чужденец и нямате негов адрес, или адресът, който Ви е дал не съществува, или вече не се обитава от лицето? В този момент ще Ви се иска да бяхте се обърнали към адвокат който да опише процедура по уведомяване в дружествения договор още при самото учредяване. Трябва да имате предвид, че настоящото законодателство не предвижда уведомяване чрез обявяване на покана или друг акт в Търговския регистър. Това би било добро решение на проблема, тъй като регистърът е публичен и ако примерно 1 година от обявяване на предупреждението не се поинтересуващ, какво се случва със собственото ти дружество, то незаинтересоваността ти е очевидна.

Моля да вземете предвид, че гореизложеното е незадължаващо мнение и не представлява правна консултация. Ако желаете да Ви консултираме по конкретен казус, свържете се с нас на посочените контакти.